Доц. АнелиЯ Буева е национален консултант по детски болести и началник на Клиниката по нефрология и хемодиализа към Университетската детска болница в София. Тя е ръководител на екип, който направи безплатен скрининг за ранно диагностициране на скрити бъбречни заболявания на 5321 деца до 18-годишна възраст от 8 града в страната, включително и във Велико Търново. Това е първото голямо изследване у нас и в Европа.
В края на миналата седмица във Велико Търново на среща със здравния министър д-р Таня Андреева доц. Буева отчете резултатите от скрининга.
- Доц. Буева, кое ви провокира да направите безплатен скрининг за скрити бъбречни заболявания при деца от цялата страна?
- Проблемът е, че много от децата носят бъбречни заболявания, без те да се изявяват клинично – без температура и болки. За съжаление, заболяването се открива много късно и ние, лекарите, съжаляваме, че сме могли да направим нещо, но годините вече са минали и функционалните поражения са станали необратими.
В последно време ние, нефролозите, отчитаме, че 10-13 % от възрастните хора са с хронична бъбречна недостатъчност. Това е голям процент, колкото са и болните от диабет. В тази връзка през последните 40 г. драстично се е увеличил броят на пациентите на хемодиализа, а всяка година при нас в клиниката приемаме от 2 до 4 деца с хронична бъбречна недостатъчност. Това е много тревожен факт. Ние преценихме, че можем да намалим тази честота за хемодиализа, ако започнем от рано да търсим причините и да откриваме бъбречните заболявания в началната форма. Установените вече заболяванията в детска възраст трябва да се лекуват много качествено, за да бъдат съхранени отделителните органи.
Проблемът е, че когато се открият малки отклонения в анатомията на бъбреците, не се обръща внимание и децата не се обгрижват, не се наблюдават и лекуват. Когато станат на 40 г., те вече имат бъбречна недостатъчност. А можем с неинвазивни методи да получим максимална информация за състоянието на отделителната система още в ранна детска възраст.
- Вашият скрининг включва ли такива методи?
- Да, скринингът включва ехографско изследване на бъбреци, пикочен мехур и уретри. Освен това чрез тест ленти се изследват и 12 показателя на урината. Измерва се кръвното налягане, талията на децата като основен показател на метаболитен синдром, тегло и ръст.
- Може ли да анализирате състоянието във В. Търново?
- Прегледахме 5321 деца в 8 града в страната, от които 608 деца във В. Търново – в две училища и 8 детски градини. Децата са избрани на случаен принцип и преди това ние сме уведомили родителите им, които са дали своето съгласие за изследванията.
В момента децата в България са 1 200 000 и към общия брой се отнасят нашите резултати от скрининга. Изследванията показаха, че 0,3 % от тях са се родили с един бъбрек, което означава – 3600 деца. Това състояние не се изявява с нищо, освен ако не се открие случайно по някакъв повод. И то се интерпретира като нормално явление и лекарите не се интересуват от това, което е изключително неправилно.
2,3 % или 23 046 деца имат хидронефроза – разширено бъбречно легенче, при което се нарушава нормалната функция на бъбреците. Тази аномалия се проявява най-често при бебетата до 1 година и оперативно поведение не е препоръчително.
Натъкнахме се и на двойно дренажна система при 1,2 % или 14 400 деца имат два уретера, които дренират един бъбрек, а не както е нормално по един за двата органа. За това си има съответната патология. И така общо 41 046 българчета у нас живеят с неподозирани аномалии.
Нашият скрининг си постави и втора цел – да изследваме децата и за функционални бъбречни заболявания. Открихме, че 9,9 % или 118 800 деца, отнесени към общия брой, имат голям пикочен мехур, тъй като се стискат и не ходят редовно до тоалетната. Това стискане води до чести цистити и пиелонефрити. И още един факт. Изследванията показаха, че при 19 036 деца или 1,9 %, има остатъчна урина в пикочния мехур, което също води до чести инфекции.
Друг показател, който беше обект за изследвания, е наличието на албумин в урината. Установи се, че 5,2 % или 62 400 деца имат белтък, който е патологична находка и не трябва да го има в урината.
- При годишните задължителни прегледи като че ли не се обръща голямо внимание на този показател?
- И тук е грешката. Ние установяваме наличието на албумин в урината и казваме на родителите на децата да бъдат направени допълнителни изследвания в сертифицирани лаборатории.
- А имат ли връзка бъбречни заболявания и аномалии с недоносеността на бебетата?
- Да, има и тази връзка се доказва при 68 % от недоносените деца, при които открихме албумин в урината. Това е четири пъти повече, отколкото при нормалните деца. По справка на неонатологичните отделения в страната недоносеността у нас е 10 на сто. Всяка година се раждат около 5000 деца и представете си какъв голям процент от тях имат патологична бъбречна находка. В България първите недоносени деца бяха спасени през 1970 г. Сега те са 40-годишни. За съжаление повечето от тях имат бъбречни страдания.
Миналата година поискахме от здравното министерство в профилактичните прегледи при децата да бъде включено и ехографско изследване на коремните органи, за да се откриват рано аномалиите и функционалните промени в отделителната система. Токова изследване вече се прави.
- Доц. Буева, в страната ни е открито тежкото бъбречно заболяване Балканска ендемична нефропатия (БЕН) и лечението засега е неуспешно. Има ли развитие относно терапията?
- За съжаление, още няма успех и единственият изход е трансплантацията на бъбреци. Балканската ендемична нефропатия е открита в Северозападна България в района на Враца и Монтана, където преди 60 г. са били изселени 60 села поради тази ендемичност. Произходът на болестта е неизяснен, страдат както мъжете, така и жените. Има генетична предразположеност, а заболяването води до бъбречна недостатъчност. За съжаление, като изследвахме децата на болните от тази нефропатия, при всичките открихме малки количества албумин в урината, който бавно унищожава бъбреците.
Всяка година ходим при тези наследници, които се опитахме да съберем на едно място. Правим допълнителни изследвания.
- Открит ли е генът за Балканската ендемична нефропатия?
- Още не. За целта има медицински екипи в Канада и Швейцария, които изследват кръвта на болни български пациенти от Враца и Монтана. Нашата идея е не толкова генът, колкото да разберем какъв медикамент може да спре микроалбуминурията, която води до тежкото заболяване.
- Като сериозен проблем педиатрите отчитат затлъстяването при децата. Вече има малки пациенти с диабет на възрастни. Наднорменото тегло има ли отношение към бъбречните заболявания?
- Несъмнено, когато има затлъстяване, нефроните на бъбреците се унищожават, а останалите не изпълняват добре своята функция. И мога да кажа, че затлъстяването е потенциална бъбречна недостатъчност. Тревожното е, че 5,6 % или 67 200 деца у нас са със затлъстяване, показват анализите от скрининга, отнесени към общия брой в страната. Като прибавим и това, че от тях има много недоносени, тези два фактора крият опасност за бъбречната недостатъчност.
- Вие правите скрининг и какво следва от това?
- Искаме да обърнем внимание на здравната служба в страната и на МЗ каква профилактика трябва да се възложи при децата във връзка с тези тревожни резултати. Ето открихме дете на 15 години с един бъбрек, което тежи 86 кг. Какво мислите, че ще стане с него на 40 години, ако не отслабне и не бъде наблюдавано от лекари? А ако това дете има фамилна обремененост да образува камъни в този единствен бъбрек и органът трябва да бъде опериран? Така се стига до бъбречната недостатъчност и хемодиализа още в ранна възраст. И шансът за живот остава само трансплантацията.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. интернет