Пиелонефрит (Pielonephritis) е инфекциозно неспецифично заболяване, при което се засяга пиело-каликсната система (легенчето и тубулите) и интерстициалната тъкан. Бива остър и хроничен. Най-често се причинява от грам-отрицателни бактерии- Ешерихия коли, Proteus, Pseudomonas aeruginoa, стафилококи. Предразполагащи фактори са нефролитиаза (камъни в бъбреците), придобити и вродени малформации, бременност.

Инфекциозният агент прониква по асцендентен хематогенен път. Най-рано се увреждат дисталните тубули, което води до нарушение на концентриращата способност на бъбреците и може да се развие тубулна недостатъчност. Острият пиелонефрит се характеризира с триадата -болки в кръста, смущения в диурезата и фебрилно-интоксикационен синдром (висока температура и отпадналост). Диурезата (уринирането) е повишена, наблюдава се левкоцитурия (отделяне на левкоцити с урината) , протеинурия (на протеини)и бактериурия (на бактерии).

Лечението е с антибиотици, според антибиотикограмата, които са ефикасни спрямо грамотрицателни бактерии и не са нефротоксични (токсични за бъбреците). Препоръчва се постелен режим и специална диета.